Сънувах: белостволести брези
и моят гроб под тях; и нейните сълзи,
поникнали на него туберози;

и тя самотна по вечѐрен здрач,
приведена над гроб; и нейний плач
през дъх от свехнали мимози...

Сънувах - и неверният ми сън
говори плахо за протяжний звън
на бедна някоя камбана;

за гроб в заглъхнал някой кът...
Неверен сън! Цветя не ще цъфтят...
Над любовта ми развенчана...

върни се | съдържание | продължи