Съзря се; залутан ек от млъкнали акорди
витае още във пространния чертог на Младостта;
но чудний пир се свършва; от венеца ми отронени листа,
замрежили рубиновия сок на мойта чаша,
летят безмълвно; през замаяните ми очи
нощта на моя пир привлича своите сенки;
и чувам аз във глъхналите зали да ечи
въздишката на поломѐни клавикорди...

Съзаря се; залутаният ек на млъкнали акорди
замира плахо и зове:
Аз ида примирен при вас, безсмъртни богове!...

върни се | съдържание | продължи