В душата ми западат бледни сенки - словеса,
които тя ромони тиха и печална
(със тъмен поглед и сломен върху златната коса
на есента), - западат, хармонично се преплитат
и мрът, оставили бразди от сладък мирис
на горски теменуги; оставили въздишките, които питат
чрез свойта смърт...
       О, бледни сенки - словеса,
       които тя ромони тиха и печална!...

върни се | съдържание | продължи