Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

УМИРА ПОБЛЕДНЕЛИЙ ДЕН

 

Трифон Кунев

 

 

Умира побледнелий ден, мечтателно загледан
в нощта, която иде.
          Ела -
нощта полека си размаха черните крила,
посипани с брилянти и рубини.
Ела да гледаме: ще трепне рамене нощта и ще погине
на ясните звезди злочести блян...

     

    (И тихо тя пришепна ми през сънена омая:
    „Аз искам да не зная“...)

 

И ето: почва листопада от звезди;
(А тя заспа и нищо не дочака...)
И ето: огнени брезди
изчезват смаяни във мрака
с въздишките на ненадейна скръб.

     

    (И трепнала насън, през сънена омая
    тя шепне ми: „Аз искам да не знам“...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]