Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПО-ТИХО...

 

Трифон Кунев

 

 

По-тихо. Тя заспа - душата ми след горък плач -
под сянката на полудневен облак.
Тя спи и кротичко сънува: привечерний здрач
безшумно се разстила; темнокъдра Нощ я гледа с тъмни взори
и пее тихо, и приспива; и ето сън обори
злочестата душа; нощта си снема бледния венец
от бледни хризантеми и разкъсва го над нея, и... конец.
По-тихо. Нека спи душата ми след горкий плач -
ще мине облака и дълго тя ще чака теменужний здрач...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]