Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

РАЗДЯЛА

 

Трифон Кунев

 

 

Тъмен край. Откъснатий конец се люшка безнадеждно
в сивите мъгли на непричакван ден.
Виждам самоти, които плачат нежно
пред заключения храм, завсякога смутен.

     

    Жертвеник от черен мрамор.

 

Тишина приспива веч помръкналите хиацинти;
в сетен плам догаря нечие сърце; -
след уречената жертва, нечия душа нагазва мрачни лабиринти,
със протегнати напразно към невидими обятия ръце.
---
Прошумя и пролетя над моето сърце вихряшка -
безнадеждно сетен вятър скъсаните корди люшка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]