Измряха сенките на вечерта, запъпла мрак от изток
и смоквите се виждат като чужденци,
насядали по пътя за почивка.

 

Безветрие.

На бледи небеса се очертават
замислените върхове на планини,
пребулено със теменужно було:
          защото слънцето умря.

Очите ми са пълни със видения,
душата - с химни към нощта.

върни се | съдържание | продължи