Наранена черна птица, с безнадеждно счупено крило,
пълни ми сърцето с писък непрестанно;
черна птица на венчаното с цветя „Било̀“,
птицата на закъснелий лъч, помръкнал рано.

Много друмове се вият по засмяното поле,
но стои сърцето в смут и път не иска;
с черна кръв го Птицата обле:
непрестанно тя кълве и писка.

Изгоряха белите цветя на любовта,
изгасня на бялата звезда светлика -
само черний призрак във сърцето ми оста
непрестанно да кълве и вика.

върни се | съдържание | продължи