Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

УТРО

 

Трифон Кунев

 

 

Тишина и бледи тъмоти; една по друга падат малките звезди
и изчезват в свойте мимолетно блеснали брезди.

 

Тишина и хладен сън застилат мъртвите полета;
не потрепва листец по заспалите дървета.

 

Вик на птица ненадейно счупва утрений кристал
и подплашва малкий бог от майка си остал;

 

и в съня към запад бързом се спотири
майка си неверна - темна Нощ - сърдит да дири.

 

А от изток, в златни пламъци облян,
иде юноша прекрасен - новий Ден.

 

Трепват листите под огнени светлици,
гръмва многогласен хор на птици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]