Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ЕДИН И САМ

 

Трифон Кунев

 

 

Един и сам. Не чакам никого. В притома
ромонят темни кипариси окол мен;
гората, горко поразена от погрома
на есенните изненади, тежко диша.

 

    Устремен

 

духът ми пита. Тъмно откровене
тайнствено разтваря някакви врати:
към Бога и към мойте самоти.

 

Един и сам. Не чакам никого. В притома
ромонят темни кипариси окол мен;
гората, горко поразена от погрома
на есените изненади, тежко диша.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 20. септември 2003 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]