Трифон Кунев
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | българска литература
Един и сам. Не чакам никого. В притома ромонят темни кипариси окол мен; гората, горко поразена от погрома на есенните изненади, тежко диша.
Устремен
духът ми пита. Тъмно откровене тайнствено разтваря някакви врати: към Бога и към мойте самоти.
Един и сам. Не чакам никого. В притома ромонят темни кипариси окол мен; гората, горко поразена от погрома на есените изненади, тежко диша.
върни се | съдържание | продължи
Електронна публикация на 20. септември 2003 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!