Притома, суета и горко неведение: цветове -
единствени - във скръбните долѝни на живота;
вървя в сърцето си с неясен ек от други светове,
подгонен съм от жажда и подмамен с прѝзрачни миражи;

и ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
по тайнствения път на горкото си неведѐние.

Една ръка могъща, без истление
орисаното пътешествие нарежда:
в кромешний мрак не виждам никоя надежда,
до себе си не сещам никого - дали съм сам,
или сме много ний - не знам.

Духът ми в свойте горести напразно със въпроси
обсипва сенките на миналата слава;
в пустинята без отзив прозвучава
гласа ми. А из тъмнините глух се тътен носи
от страшните вълни на някоя река:
то, Времето, нестройно се прелива и отлива -
притома, суета и горко неведение.

върни се | съдържание | продължи