Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

АВТОБИОГРАФИЯ

 

Трифон Кунев

 

 

Притома, суета и горко неведение: цветове -
единствени - във скръбните долѝни на живота;
вървя в сърцето си с неясен ек от други светове,
подгонен съм от жажда и подмамен с прѝзрачни миражи;

 

и ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
по тайнствения път на горкото си неведѐние.

 

Една ръка могъща, без истление
орисаното пътешествие нарежда:
в кромешний мрак не виждам никоя надежда,
до себе си не сещам никого - дали съм сам,
или сме много ний - не знам.

 

Духът ми в свойте горести напразно със въпроси
обсипва сенките на миналата слава;
в пустинята без отзив прозвучава
гласа ми. А из тъмнините глух се тътен носи
от страшните вълни на някоя река:
то, Времето, нестройно се прелива и отлива -
притома, суета и горко неведение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]