Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ДЕВОЙКО ЗЛАТОКОСА

 

Трифон Кунев

 

 

Девойко златокоса. Есента ромони
във златната гора и замечтана рони
тя лист след лист, мечта подир мечта;

 

и полувнятно златокъдра Есен
нашепнува слова от тъмна песен -
от песен - последната на Обичта.

 

Да идем там при клюмналите клони
и мъртвите листа, които кротко рони
Тя - Есента - с печалносладък зов.

 

Да идем там и дълго да мълчиме
и може би, така ще излечиме,
девойко, нашата любов...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]