Девойко златокоса. Есента ромони
във златната гора и замечтана рони
тя лист след лист, мечта подир мечта;

и полувнятно златокъдра Есен
нашепнува слова от тъмна песен -
от песен - последната на Обичта.

Да идем там при клюмналите клони
и мъртвите листа, които кротко рони
Тя - Есента - с печалносладък зов.

Да идем там и дълго да мълчиме
и може би, така ще излечиме,
девойко, нашата любов...

върни се | съдържание | продължи