Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ДУНАВСКИ ВЯТЪР

 

Трифон Кунев

 

     

      Прашни се друми извиват,
                клето девойче,
      в дунавско по̀ле широко:
      друмници - вярна дружина -
                мудно пристъпят;
      с тях крета болен акранин.

         

        Есенно слънце
        грее, не топли;
        вятърът гони
        облаци тежки;
        вятърът пее
        песен надгробна -
        тъжен я слуша
        болният друмник:

       

      „Далеко нейде русо девойче
      в притома чака момка изгора -
      нали зимъска сватба ще дигат...
      Отмяна чака майка злочеста,
      снашица капка - братя невръстни.“

         

        Вятър реди
        кървави думи:

       

      „В бодил ще глъхне гроба сирашки -
      че кой ли с цвете ще го накити?...
      Ах, да би знало кумудно либе -
      насадило̀ би тънка топола:
      над гроба тя ще сенчица пази“...

         

        Прашни се друми извиват,
                  клето девойче,
        в дунавско поле широко;
        друмници - вярна дружина -
                  мудно пристъпят:
        с тях няма болний акранин.

         

         

         

         

         

         

         

         

         

         

         

         

        върни се | съдържание | продължи

         

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]