Прашни се друми извиват,
клето девойче,
в дунавско по̀ле широко:
друмници - вярна дружина -
мудно пристъпят;
с тях крета болен акранин.
Есенно слънце
грее, не топли;
вятърът гони
облаци тежки;
вятърът пее
песен надгробна -
тъжен я слуша
болният друмник:
„Далеко нейде русо девойче
в притома чака момка изгора -
нали зимъска сватба ще дигат...
Отмяна чака майка злочеста,
снашица капка - братя невръстни.“
„В бодил ще глъхне гроба сирашки -
че кой ли с цвете ще го накити?...
Ах, да би знало кумудно либе -
насадило̀ би тънка топола:
над гроба тя ще сенчица пази“...
Прашни се друми извиват,
клето девойче,
в дунавско поле широко;
друмници - вярна дружина -
мудно пристъпят:
с тях няма болний акранин.
върни се | съдържание | продължи