Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СРЕЩА

 

Трифон Кунев

 

     

      Рог извила месечника
               сребролика,
      че огряла Радините
               равни двори.
      То не беше месечника
               виторога,
      току беше тънка Рада
               черноока.
      Че отива към градинка
               миризлива,
      там я чака първо либе -
               луд гидия:
      сетня вечер, сетни думи
               на раздяла.
      Ах, зарана заминува
               лудо младо!
      Заминува дълга пътя -
               пуст останал -
      на чужбина да чернее
               зарад нея -
      той за нея, тя за него -
               тежка коба!
      Ей залезе месечника
               виторога,
      потъмняха момините
               равни двори; -
      най залезе месечника
               в тъмен облак,
      най прескочи тънка Рада
               във градина...

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]