Рог извила месечника
         сребролика,
че огряла Радините
         равни двори.
То не беше месечинка
         виторога,
току беше тънка Рада
         черноока.
Че отива към градинка
         миризлива,
там я чака първо либе -
         луд гидия:
сетня вечер, сетни думи
         на раздяла.
Ах, зарана заминува
         лудо младо!
Заминува дълга пътя -
         пуст останал -
на чужбина да чернее
         зарад нея -
той за нея, тя за него -
         тежка коба!
Ей залезе месечника
         виторога,
потъмняха момините
         равни двори; -
най залезе месечника
         в тъмен облак,
най прескочи тънка Рада
         във градина...

върни се | съдържание | продължи