Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

РАЗГОВОР

 

Трифон Кунев

 

     

      - Ой, девойче,
      лепа моя жалбо!
      Снощи беше
      мощне разговорна:
      мед ти бяха
      алените устни,
      буен огън -
      погледи срамливи...
      А кому си
      днеска налютена? -
      Дал` на майка,
      дал` на стари татко,
      ил` на твоите
      братя и другарки?

       

      - Свидно либе,
      черноок невене!
      Ни на майка,
      ни на стари татко.
      Току, либне,
      тебе съм сърдита:
      нямаше ли
      вихро врано конче -
      отозаран,
      пусто, да поминеш
      да го поиш
      студна бистра вода:
      най-студени
      нашите герани.
      Равни друми
      пусти опустяли -
      весден чаках
      тебе не дочаках!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]