- Ой, девойче,
лепа моя жалбо!
Снощи беше
мощне разговорна:
мед ти бяха
алените устни,
буен огън -
погледи срамливи...
А кому си
днеска налютена? -
Дал` на майка,
дал` на стари татко,
ил` на твоите
братя и другарки?

 

- Свидно либе,
черноок невене!
Ни на майка,
ни на стари татко.
Току, либне,
тебе съм сърдита:
нямаше ли
вихро врано конче -
отозаран,
пусто, да поминеш
да го поиш
студна бистра вода:
най-студени
нашите герани.
Равни друми
пусти опустяли -
весден чаках
тебе не дочаках!

върни се | съдържание | продължи