ДУМИ

Никола Вапцаров

Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.

    Има дума „предател“. При нея
аз потръпвам, аз пламвам във
                                        миг.
    И лицето ми - кръв, руменее,
сякаш някой ми удря плесник.

    Не за тях аз не искам да
                                        пиша.
Аз съм толкова девствен и
                                   млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живот, а не тяхната смрад...

Ти лежиш окован във затвора.
Във главата бучи - водопад.
И дочуваш - уж някой говори:
             С в о б о д а!

    Ти виждаш полете пред тебе,
ти виждаш го сякаш на длан,
и с някакво странно вълшебство
звучи: Свобода! Свобода!

Свободно, просторно размахваш
косата и чуваш: звънти.
И чорли перчема ти вятъра.
          Хубава дума, нали?

върни се | съдържание | продължи