Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДУМИ

 

Никола Вапцаров

 

 

Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.

 

    Има дума „предател“. При нея
аз потръпвам, аз пламвам във
                                        миг.
    И лицето ми - кръв, руменее,
сякаш някой ми удря плесник.

 

    Не за тях аз не искам да
                                        пиша.
Аз съм толкова девствен и
                                   млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живот, а не тяхната смрад...

 

Ти лежиш окован във затвора.
Във главата бучи - водопад.
И дочуваш - уж някой говори:
             С в о б о д а!

 

    Ти виждаш полете пред тебе,
ти виждаш го сякаш на длан,
и с някакво странно вълшебство
звучи: Свобода! Свобода!

 

Свободно, просторно размахваш
косата и чуваш: звънти.
И чорли перчема ти вятъра.
          Хубава дума, нали?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]