Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СЕЛСКА ХРОНИКА

 

Никола Вапцаров

 

 

По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа?
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.

 

„Държава има,
има власт, която
наспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“

 

Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека:
- Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен - глас божи.“
- Комай си прав -
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, -
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?

 

И ако нас ни карат
да умираме,
и ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.

 

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлебът е
от мъката
по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]