Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПЕСЕН

 

 

Във гората - враг стаен.
Във гората - мрак и изстрел.
Той лежи, лежи ранен
и през тъпа болка мисли:

 

„Право стреля. Ще умра -
във гърдите ме улучи.
Свърна в гъстата гора
и избяга като куче.

 

Старата не ще изтрай.
Либето... ще ме прежали.
Ще прежали, то се знай,
но другарите - едва ли.

 

Тя - смъртта ми, е добра
и не жаля свойта младост,
ала исках да умра
някога на барикада...

 

Мислех с песен... но беда -
право стреля и улучи.
Ех, да имаше вода,
а то в сух валог се случи...

 

Поотлекна ми... така...
Може би ще оживея?...
Някъде шуми река
и вода, вода се лее...

 

Някъде картечен лай...
Песни... нещо ме удари...
Дай вода! Вода ми дай!
Падам... дръжте се, другари!...“

 

Във гората - враг стаен,
във гората - мрак и изстрел.
Той сега е вцепенен
и не чувства, и не мисли.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]