ПРОЛЕТ

Никола Вапцаров

Гълъбите гукат
в близката гора.
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път -
чувствам се ефирен,
чувствам се без плът.

 

През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи.
Но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.

Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.

върни се | съдържание | продължи