Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРОЛЕТ

 

 

Гълъбите гукат
в близката гора.
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път -
чувствам се ефирен,
чувствам се без плът.

     

    През елите бликат
    слънчеви лъчи.
    Ще затворя свойте
    блеснали очи.
    Но пак ще усетя
    с чудна яснота
    как ще ме целуне
    топло пролетта.

 

Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]