Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЩЕ СТРОИМ ЗАВОД

 

 

Ще строим завод,
огромен завод,
      със яки
              бетонни стени!
Мъже и жени.
Народ.
Ще строим завод
за живота!

     

    Децата ни мрат
    в отровната смрад,
    без слънце,
    в задушни коптори.
    Светът е затвор.
    Мъже и жени.
    Народ,
    ни крачка назад!
    Ще строим завод
    за живота!

 

Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? - Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.

 

Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
                в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
                            влече,
а ние го гледаме
        с тъпа, наивна
                            небрежност.

 

Със нокти дълбахме скалите.
            В гранита
                       тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
                       в недрата й
всичко открихме.

 

Антени замрежват небето,
                     където
в мъглите
                забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
                        стоманени
                                гарвани
                                           грачат.

 

Другари,
           да бъдем наясно -
не удрям клеймо
               на прогреса
               и знам прекрасно,
               че не прогреса е, който ни
                                 души.
И ние не ще го рушим. -

 

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
              бетонни стени.

 

Мъже и жени.
                        Народ.
Ще строим завод за живота!

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]