П л о в д и в,   п е т ъ к,   12   ю н и й   1881

         И ТАКА, В НЕЩАСТНОТО КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ терорът почна своето грозно дело.
         Престъпленията, едно от друго по-омерзителни, хванаха да се следоват и да бъдат обикновений предмет на новините, които ни идат из потъмнялото Княжество.
         Цанков, Славейков, Каравелов и Сукнаров вчера били турени в затвор.
         Правителството Батенберг - Ернрот, за да защити едно престъпление, прави друго престъпление - прокламацията от 27 априлий се последува от изпъжданието от министерството и от 3-те точки, трите точки се последуваха от указът за военни съдилища и за ограничението на печатът, тях последуваха назначенията на комисарите, които бидоха последувани от назначението на подкомисари и контролирующи офицери при избирателните бюра, а тях последуваха затварянията на най-отличните ни патриоти, на престарелите и беловласи народни апостоли и борци Цанкова и Славейкова, а утрещ ще чуем погребалний глас за заравянието на младата ни свобода!
         Бедна Българио!
         Бедно отечество!
         Вече народът свързаха и унищожиха силите му! Потъпкаха му конституцията, отнеха му водителите. Ония, които имаха куражът в тоя фатален час, вместо да пеят песни, хваления и да играят на райченици пред дворецът на хесенский пришлец, да издигнат мощний си глас към народът и да му открият истината, днес са изпъдени, задушени, затворени. На князът Бетенбергски трябували люде безчестни, люде низкопълзящи, за да съдействуват на изпълнението на гибелните му замисли.
         14 юний ще намери България поразена, уплашена, беззащитна!
         14 юний ще бъде денят, в който искат да се извърши под ясното слънце най-великата подлост: един народ сам да подпише смъртний си приговор!
         Престъплението навярно ще възтържествува. Защото, когато един владетел потъпче клетвата си, той е вече готов на всички беззакония.
         Онова, което се почнува с клетвопрестъпление, трябува да се свърши пак с престъпление.
         Князът употреби затвори, измами, предателства и насилия, защо да не употреби и оръжие?
         Измокрений от дъжд не се бои.
         Най-голямото зло, което може да го постигне, в случай на несполука, ще бъде да го изгонят. Какво губи от това? Той позна вече, че България е тясна за Батенберга и за свободата. Неговото вънкашно могъщество е подкопано в сърцата на поданиците му и той знае, че нито войска, нито сто Ернроти, нито пушкалата, нито байонетите ще могат да го спасят.
         Той може да каже като Лудовик XVI в една критическа минута: „Après moi le dèluge!“
         Така също беше казал и Наполеон III пред обявлението на френско-пруската война.
         А всички знаят, че тая война имаше два изхода; или спасението на тронът му, или погибелта на Франция!
         Той не се задържа, но и Франция опропасти.
         Княз Батенберг, който тръгна по утъпканата пътека на французкий тиранин, ще излезе пред същата пропаст.
         Но какво го вреди?
         България е чужда за него!
         Той ще я остави, ако не днес, утре, ако не тоя месец, до друг месец, но ще я остави разбъркана, в междуособие, може би в революция, може би в немска окупация.
         Но подир мене потоп нека стане! - казува Батенберг.
         В тоя тържествен час на приближението на велико произшествие нашите северни братя трябува да попросят от небето вдъхновение. Нека питат сърцата си, тии ще им обадят какво да правят, нека питат длъжността си, тя ще им насочи пътят, който трябува да хванат. Народът не трябува да се отчайва! Народът трябува до последний час да стои гордо и на всяко изкушение да казува: „Не!“ - и на всяко заплашвание да казува: „Назад!“ Просветений свят гледа с удивени очи на нас, за да види как ще се свърши борбата между тиранията и конституцията. Светът иска да види, като пада народът под натискът на злото и коварството, ще ли падне достойно, достоен ли е той за свободата си и дали се изкупиха греховете му чрез   Б а т а к   и чрез   П л е в е н.
         Народе страдалчески! Припомни си, когато застанеш пред кутията, че за твоята свобода измряха двесте хиляди руси и че свободата, която тии искат да жертвуваш на прищявката на някой си тъмен поручик, не е твоя, а е на мъченикът, на Царя Освободителя!
         И той те гледа от небето!
         И той ще ти иска сметка за нея!

[Вестник „Народний глас“, Бр. 197 от 12 юни 1881 г.]

върни се | съдържание | продължи