Замина бързешком една шумна дружина.
- Долу! - викаха някои из нея, като бързаха към изхода на градината.
От тротоара на улица „Левски“ обадиха се други гласове:
- Ура!
Първите принадлежаха на един къс от публиката на опозиционния митинг, а вторите на хората от правителствения митинг, свършен и той вече във няколко минути.
Опозиционерите възвиха из друга алея, за да се не срещнат с правителствените.
Но престрелката следваше през железните пречки на градинската ограда и гъстината на акациите.
- Долу подлеците!
- Долу разбойниците!
- Да живее господин Табаров!
- Долу!... Ура! - Абрàнски!
И имената на вождовете хвърчаха всред мешавата на партийната беснотия.
- Да живее народът! Долу шпионите!
- Долу!!! Лакеите!
- Долу!!!
Заглушителен рев цепи въздуха.
И тука Кардашев зачу един необикновен глас, който надминаваше всичките по своята сила и бяс. Градината ехтеше. Той съгледа в отходящата тълпа на опозицията, че се издигаше схлупената капела на дрипавия господин.
Той викаше така ужасно.
Ревотът следваше с вариации:
- Смърт на предателите!
- Долу пясъчните торби!
- Долу руските рубли!
Дрипавият господин на госпожа Олимпиада даде пръв решителна посока на борбата.
Той изригна бомбата на една страховита псувня.
Това беше сигналът.
Тротоарът прати в отговор десетина още по-ужасни.
На които градината отговори с един дъжд по-смъртоносни.
На които тротоарът отговори с една градушка космонастръхвателни.
Бомбите се закръстосаха. Боят, усилен от прилива на нов ентусиазъм, закипя във всичката си гороломна сила.
В късо време всичкият арсенал на обществото на столичните хамали, на файтонджийския еснаф, на подземните кръчми, на вертепите се изхарчи; изчерпа се всичкият псувателен словар, зает нам от добрите ни съседи: турците, румъните и сърбите. Сконфузи се даже и Унгария... Няколко гипсови богини в градината се изчервиха. Файтонджиите в улица Левски спряха колата и със зяпнали уста, в нямо възхищение, поглъщаха сладостно тая атмосфера от псувни, с вид като че искаха да кажат: „Докато човек живее, сè има да научи нещо повече“.
Кипежът на битката отмина нататък. Скоро той се сля в един непрекъснат шум.
Кардашев погледна въпросително другаря си.
- Сбиха се, чуваш?
- Да - каза Тачев, като се ослушваше в яростните крясъци, които градинският шумолак не даваше да се чуят ясно.
- Но това е цял бяс! - каза Кардашев. - Впрочем - прибави той, като се замисли - пo обичам това от другото... И Тацит е казал: „Предпочитам крамолите на свободата пред тишината на тиранията!“
върни се | съдържание | продължи