Трайчев остана поразен. Лицето му бе пребледняло. Горнята му устна нервно се подръпваше от мускулни спазми.
          Той ходи няколко време безмълвен.
          Па си тури шапката и излезе.
          Вместо у годеницата си, той се запъти към градоначалството.
          Той намери градоначалника в канцеларията му.
          Чиновникът го посрещна дружески и го покани да седне. Те бяха близки с него.
          Градоначалникът, известен вече за снощната случка в театър „Вариете“ от полицията и по-после от Ялмазчиева, разбра целта на посещението му и усмихнато му каза:
          - Тия дяволски връзки с жени рядко се свършват без неприятности. Как я викаха: Станка Хрусанова?
          - Не, Цонка Хрусанова.
          В безпокойството си Трайчев забрави да я назове с новото ù име, той впрочем беше ù забравил това име, прочетено един път на афиша.
          После прибави:
          - Но аз не ида за снощното приключение. Тая заран дойде от страната на нейна милост някоя си хлевуста брънтия, Касапска, да ме заплашва и да иска пари, за да купя мълчанието на Хрусанова.
          - И това именно преди сватбата ви?
          - Да.
          - Значи, шантаж?
          - Да, шантаж.
          Градоначалникът се замисли.
          - Хъ... Ако иска, дайте пари. Не давайте храна на клюки, на рекли и казали. Вие сте важен чиновник. Туря се, знаете, и правителството в мъчно положение... Ах, тия връзки с жени, тия връзки...
          - Литовски, ти знаеш, че аз пари нямам да дам на тая авантюристка... Пратих ù двеста лева, тя ми ги хвърли в лицето от сцената. Слава Богу, че публиката не разбра каква е работата... Но тая екзалтирана жена е способна на нов скандал и във време на венчавката ми. Разбираш?
          - Какво желаеш да направим?
          - Да бъде махната оттука.
          - Тя отдека е?
          Трайчев обади родното ù място.
          Градоначалникът доби сериозен вид.
          - Неудобно е, господин Трайчев.
          - Защо?
          - Причина формална поне пред света нямаме.
          - Пита ли светът, когато изпращате безделници вън от София?
          - Въпроса е, че не е тя безделница, щом е актриса... Ще викне опозицията... После, и Бранков ще се застъпи. Мъчно... Ще имам главоболия. Вам още по-голяма неприятност: ще се развонее по тоя начин тая история.
          Трайчев мислеше. Челото му се потеше.
          - Но аз не мога да оставя тая жена в деня на сватбата ми!
          - И имаш право да се безпокоиш: имало е случай в такъв момент и на посегателства.
          Градоначалникът се хвана за челото и взе да мисли.
          - Скроих - каза той след малко.
          - Какво?
          - Няма да я интернираме - ще я секвестираме. Де е тя?
          Трайчев назова гостилницата.
          Градоначалникът продължи:
          - Ще я викаме в неделя сутринта в първия участък и цял ден ще остане в стаята на пристава. Предлог? Ще измислим предлог, та и съвсем без предлог... Като стане въпрос после - погрешка на стражаря... Аз и случайно тръгвам тая вечер по шест часа за Перник и в отсъствието ми няма кой да отмени разпореждането ми. Извинявам се, прочее, още отсега, че не мога да присъствувам на венчанието ви, но духовно ще бъда там и ви пожелавам всичките радости.
          След малко Трайчев с изяснено лице и напълно успокоен отиваше у господин Върбева.

предишна глава | съдържание | следваща глава