Еленка седеше в гостната, богато наредена стая, очаквайки модистрата да ù донесе пак за премерване венчалната рокля. По канапето и креслата бяха намятани други премени и труфила.
          Тя беше осемнайсетгодишна девойка - две години по-млада от Цонка, - висока и тънка, със слабо развита още снага, с руса коса. Тя имаше сухичко, но приятно младо лице, със зеленикави очи, които имаха детински поглед.
          Трайчев бе ù направил добро впечатление при първото си посещение: тя го бе намерила красив и развит, и твърде симпатичен.
          Еленка посрещна радостно годеника си.
          - Та ти си поергенувал и снощи, Пенчо? Как излезе Отело? Видиш, аз имам шпиони! - каза весело тя, когато се здрависаха и седнаха на канапето.
          Трайчев се посмути, па отговори:
          - Не можах да откажа на приятелите и глупост направих. Представлението бе до немай-къде калпаво.
          - Да, една актриса там примряла?
          Трайчев погледна изпитателно Еленка в очите, но не забележи в ясния ù поглед никаква двусмисленост.
          - Да, някоя истерична жена... И това стана причина да се прекрати представлението - и не беше особена загуба - каза той с равнодушен вид.
          После промени разговора. Еленка внимаваше в думите му с нежен интерес. Тя бе успяла вече да обикне тоя румен, хубавец момък. Обичаше ли я и Трайчев? Не. Като гледаше насмихнатото и сухичко, прясно лице, с такъв приветлив поглед, и тъничките точени бели като сняг ръце, които ръкавите оставяха да се видят до лакътя при всяко тяхно движение нагоре, тоя я харесваше, чувствено… Но оная, Цонка, къде беше!… И той си мислеше, че сигурно не би я забележил, ако не беше назначена да му бъде жена.
          Когато се настани в София, той нямаше намерение да се жени - по-доволен от ергенската свобода. Но като доведе и майка си при себе си да погостува - тоя човек, който беше неспособен за привязаност, обичаше горещо майка си! - той се намери под натиска на нейните настойчиви увещания и молби да се ожени, към които се присъединиха и съветите на министъра. Тогава той склони. Той склони особено, когато намери сметка в тая женитба: Еленка беше едничко чедо на Върбева и му носеше обещаната десет хиляди лева зестра.
          - Бързай! - бе му казал високопоставеният му мъдър сродник. - У нас са работите нетрайни. Утре, ако паднем, ти нито ще можеш да помиришеш отдалеч тая мома и ще останеш пак голак. Сега имаш изведнаж един куп злато и перспектива да бъдеш богат човек.
          И той се сгоди.
          Трайчев се осведоми за някои неща по приготовленията за сватбата, извини се, че бърза, и стана.
          - Мама те не видя, извинявай, че е слисана - каза Еленка, като се прощаваше с него. - И защо бързаш тъй? Ах, да: не желаеш да оставяш майка си сама. Аз имам съперница в нея... Тогава довиждане.
          Когато Трайчев тръгна към вратата, последван от нея, тя му каза:
          - Чувам, че утре се венчава и Христо Бранков в „Свети Крал“?
          - Не, в Княжево...
          - Ах, разбрах! За по-евтино... Бедната госпожица Хрусанова няма средства за официално венчаване в столицата: свързано е с разноски, нали?
          - Чува се, че и в Княжево няма да се венчеят - каза Трайчев.
          - Как? - и Еленка го погледна учудено.
          - Повърнал ù или му повърнала, казват.
          - Защо?
          - Не знам...
          - Ах, този Бранков няма късмет ни с богатите, ни със сиромасите - изсмя се тя.
          Трайчев я изгледа въпросително.
          Тя се ухили почервеняла и подзе:
          - Доктор Карлов, който му е сродник, ти знаеш, му дирил по-напред една богатска мома, загатнал на баща ù, но не минала думата му.
          - Коя е била?
          Еленка сега се изсмя, почервеняла.
          - За тебе? Ах, ти може би съжаляваш? - каза полушеговито той.
          - Трайчев, вземи си думите назад.
          После, като го обхвана глезено с тънките бели ръце, продума с детски гален глас:
          - Пенчо, обичаш ли ме? Нали ме обичаш?
          - Безкрайно, пиленце.
          И той я целуна по русата коса.
          И един трепет мина по цялата му снага: тая коса му припомни друга една коса, която бе той целувал почти със същите думи.

предишна глава | съдържание | следваща глава