П л о в д и в,   с ъ б о т а,   4   с е п т е м в р и   1882

         И ДРУГ ПЪТ СМЕ ГОВОРИЛИ за бедственото състояние, в което се намира наший периодически печат. Икономичекските затруднения и всевъзможните препятствия, които среща в съществованието си всяко периодическо издавано списание, са неизчислими. Ний виждаме, че у нас се появяват много вестници и периодически списания, живеят няколко време и изчезват. Ако някои продължават съществованието си, то това е под натискът на задушающи затруднения, на постоянни усилия и борба с апатията и недобрата воля на публиката.
         Вестниците са днес една необходима храна за умовете на нашето общество. Тяхното значение, тяхната важност никой не може да отрече. Отнемете вестниците от един народ, и той остая буквално в глухотата и тъмнината. Той не намира въздух за дишание; той вижда кръгозорът, който го обикаля, тесен и тъмен. Вестникът, какъвто и да бъде той, от каквото и естество и да бъдат вдъхновенията му, каквато и програма и да следва, той е една сила, той е един двигател невидим и всесилен на духовете и напредъкът.
         Между това условията на съществованието днес на един вестник никак не са се изменили. Жадността към четението от публиката се равнява с апатията й към поддържането му. Нашите българи, т. е. ние, приехме вече благородний навик да приимаме и да четем вестници, без да ги плащаме, което впрочем не е ни безчестно, ни криво.
         Понякога у народите се създават чудни понятия, странни взглядове на някои въпроси. У дивите южни африканци се вярва, че да изядеш един човек   б я л,   не е зверско, а, напротив, твърде кавалерско дело; у нас е утвърдено понятието, че да разориме, да разсипеме един гражданин, стига той да бъде   в е с т н и к о и з д а т е л,   то това е много почтено и в редът си.
         То е почти едно гражданско право.
         „Наука“ пак почва съществованието си. Първата й година се изкара благополучно, несмотря на хилядите нравствени и материални поразии, които имаше да пренася настоятелството на списанието.
         „Наука“ даде на нашата книжнина доволно статии по науката, по педагогиката и по изящната словесност. На тоя миг ний знаем стотина порядочни спомоществователи нейни в Областта и в Княжеството, че грижливо са се подвързали в едно 12-те книжки от списанието, ударили инициалите на имената си въз червената кожа и се любуват на своята собственост. Е добре, тия млади, тия симпатични люде не са си платили „Наука“. Тям не е съвестно. Тях не е ги еня. Нека дружеството да има на шията борч няколкостотин лири; нека за всяка книжка от „Наука“ да отиват сто лири по редактиранието й и печатането й. Това не вреди. Тия почтени люде са приимали „Наука“ бадява; и занапред бадява ще я приимат: тии са се записали вече за втората година спомоществователи. Що ги е грижа тях. Нека си бият главата ония, които не са имали работа, ами са взели да пишат и да извадат „Наука“! Ето в какво положение се намира сега наший периодически печат.
         От една страна, цяло подвижничество, от друга - банкротство!
         Това е общото състояние на периодическите списания и вестници в нашето отечество. Това е една язва за нашата книжнина. Докат трае тая дълбокопроникнала язва, ний няма да видим у нас трайно някое литературно периодическо издание. Във всичките народи на светът вестниците се   п р е д п л а щ а т.   Едно време цариградските вестници введоха, то се знае, по нужда, безплатно пращание на вестникът и това остана правило и до днес. Ний ще се повърнем втори път да поговорим върху това нещо.

[Вестник „Народний глас“, Бр. 322 от 4 септември 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи