ПЪРВАТА КНИЖКА ОТ ПЕРИОДИЧЕСКОТО СПИСАНИЕ на Българското (от пред. браилското) книжовно дружество, както вече е известно, излезе на бял свят. Както и трябуваше да се мисли, в това списание, едничко по родът в Княжеството, са взели участие, преимуществено, писатели авторитетни, които са вече заслужили много или малко възраждающата се българска книжнина. Ний с особено благодарение прочетохме хубавите исторически и географически статии на г. г. Дринова и Иречека, и двамата знаменити български историографи, относящи се към нашето отечество. В статията   Ц а р   Г е о р г и   С р а ц и м и р   (Страшимир) г. Иречек ни дава твърде подробни и любопитни сведения за последните дни на издихающата наша политическа независимост и за най-подирните и безуспешни борби с турците, направени от цар Александровите синове и внуци, за да възпрат победоносното нахлуване на азиатските пълчища в България. Тия нови открития по последните минути на съществованието на българското царство заслужават всичкото внимание на любителите на българското минало.
         Статията на г. Дринова върху храбрий войвода Николица, един от последните бранители на българската свобода в 1018 година, е тоже твърде занимателна и интересна. Няма съмнение, че наший първий отечествен историограф ще издаде занапред още повече исторически трудове, с които да се хвърли светлина върху многото изостанали и до днес тъмни страници от историята ни. Ний имаме право да очакваме това от неговото високо образование и просветена деятелност. Твърде любопитни са тоже бележките на наший многозаслуживший книжевен деятел г. П. Славейкова. Тии ни дават едно вярно понятие както за ония мрачни времена, в които г. Славейков е почнал своята труженическа деятелност за събужданието на народът ни, така и някои черти от неговата пълна със страдания и борби биография. От стихотворенията това на г. Козлова под название   П а д а н и е т о   н а   с т а р а т а   б ъ л г а р с к а   д ъ р ж а в а   видя ни се, че не струва нищо. Г. Козлов, съчинителят на сполучений епический разказ   Х а й д у т   С и д е р,   съвсем се не познава в новото си произведение, което не заслужаваше нито обнародвание в първата книжка на списанието, нито препоръката, която му направи редакцията на това списание. Библиографический отдел е много скуден, а това е един важен пробел в списанието. В едно чисто литературно издание, каквото е настоящето и което излазя само веднаж на двата месеца, трябуваше да се обърне особено внимание върху развитието на нашата съвременна литература. Останалите статии в списанието са доволно занимателно написани. Въобще появлението на това списание е един едър факт в нашата книжнина и не може, освен да възрадва всяко българско сърце.
         Ний му желаем възможно повече успех и най-горещ прием от българската читающа публика.
         Ето съдържанието на първата книжка:
         I. Няколко думи. В. Д. Стоянов. II. Българский цар Срацимир Видинский. Д-р К. Иречек. III. Черти от метеорологията. Г. Н. Златарский. IV. Географическото изучение на България. Д-р К. Иречек. V. Български пословици. П. Р. Славейков. VI. Нов паметник за българската история. М. Дринов. VII. Студия върху населениието на Средец. М. К. Сарафов. VIII. Стихотворения: а) Момък и вила. В. Попович; б) Падание на българската стара държава. Никола Козльов. IX. Народни песни: а) Из Софийско; б) Из Шуменско. В. Д. Стоянов. X. Книжнина: а) Рецензия. Д-р К. Иречек; б) Кратки вести от научний и книжовний свят. М. Дринов; Сп. Вацов. XI. Изложение за подновение деятелността на Бълг. кн. дружество. В. Д. Стоянов. XII. Към членовете на Бълг. кн. дружество. XIII. Правилник за привременно управление на Бълг. кн. дружество. XIV. Известия от Бълг. кн. дружество.

[Вестник „Народний глас“, Бр. 293 от 24 май 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи