Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЪРВО

 

 

Край пътя - неподвижното дърво.
Надлъж и шир
далеч
по бялото поле
безспир
вали снега.
Притихналото, ледено дърво...
Край снежния, замрежен път
стърчат
разперените клони -
пред ледения хоризонт
стърчат
сразени безпощадно от студа...

 

О, зимата! Безжалостният вятър!
Надлъж и шир в мълчание
разстила се огромна равнината.
Снегът вали. Наоколо е бяло.
Наоколо е чисто, равно -
само ти,
дърво измръзнало, стърчиш.
О, само ти
мълчиш
сломено,
унизено,
черно -
дърво,
без устрем,
без живот -
дърво,
край ледения път
застинало в безмълвна самота.

 

Далеч -
надлъж и шир
по бялото поле
безспир
вали снегът.

 

Едно дърво, притихнало край пътя.
Едно дърво, обрулено от вятъра.
Едно дърво, което във студа -
измръзнало, само сред равнината
стои в мълчание и чака пролетта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]