ДЪРВО

Край пътя - неподвижното дърво.
Надлъж и шир
далеч
по бялото поле
безспир
вали снега.
Притихналото, ледено дърво...
Край снежния, замрежен път
стърчат
разперените клони -
пред ледения хоризонт
стърчат
сразени безпощадно от студа...

О, зимата! Безжалостният вятър!
Надлъж и шир в мълчание
разстила се огромна равнината.
Снегът вали. Наоколо е бяло.
Наоколо е чисто, равно -
само ти,
дърво измръзнало, стърчиш.
О, само ти
мълчиш
сломено,
унизено,
черно -
дърво,
без устрем,
без живот -
дърво,
край ледения път
застинало в безмълвна самота.

Далеч -
надлъж и шир
по бялото поле
безспир
вали снегът.

Едно дърво, притихнало край пътя.
Едно дърво, обрулено от вятъра.
Едно дърво, което във студа -
измръзнало, само сред равнината
стои в мълчание и чака пролетта.

върни се | съдържание | продължи