***

Обичам светлината на деня
и слънцето, що зрее в кротко лято.
Обичам въздуха, разходките, съня
и вятъра.

Обичам бистрата вода,
движението на ръцете, шепота на устните,
които казват не, които казват да,
и всички земни пътища, та даже и най-пустите

Света обичам. Но и теб,
и всички твои лудости и радости.
А ето ти седиш пред мен сега -
и нито ден, и нито сън, и нито дълъг път...

Ръцете ми те търсят, молят те, трептят.
Но ти не казвай „не“, ох, казвай само „да“...

върни се | съдържание | продължи