ПРОЛЕТ

Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!

Весел блясък цъфти във очите ми.
- Всеки храст, всяка клонка трепти.
Нашироко звънят равнините
и дълбоко в земята тупти

едно бодро, огромно сърце.
Звънко слънце, нахлуй във колибите!
От просторния лъх ще загрибаме
с пълни шепи. Могъщи ръце

ще протегнем към мокрите плугове.
- Ето стъпки, лъчи, гласове.
Кой сега над просторните угари
тича луд и звъни, и зове?...

Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!

върни се | съдържание | продължи