ВЛАК

В безпределните, тъмни полета
пее весело черният влак.
- И безшумният вечерен мрак.
И студеният сън на купето.

Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече, плющи.
И лети, и лети, и лети
като птица - дълбоко в полята -

устременият влак... И сърцето ми!
И трeвожните мои гърди!
Ето - бледи - прелитат звездите.
Ето - ледно - минава небето.

О, пътувай, пътувай, пътувай
във бездънната, тъмната шир!
О, пътувай, пътувай безспир,
влак, носи ме, стихийно, вълнуващо

към звездите, далече напред -
срещу мрака безкраен в полята,
срешу вятъра, черния вятър.
О, пътувай, носи ме напред!

Аз жадувам движение, влак!
Аз съм жаден за пролетни полети.
Моите мисли са смели и волни...
О, пътувай, лети със крила!

върни се | съдържание | продължи