Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

МОЯТА СТРАНА

 

 

Да вървиш под простори лазурни,
да прескачаш гори, планини -
ту през вятър и грохотни бури,
ту през слънчеви, весели дни.

 

И да гледаш усмихнат земята
със разтворени, ведри очи.
Долу хора работят в полята.
Самолет в синината бръмчи.

 

О, пред мен е земята просторна!
Аз съм влюбен във свойта страна!
Аз съм влюбен във нейните хора,
любовта и скръбта им познал.

 

Равнини и машини, и хора...
Към възторжен и слънчев възход
ний вървим и вървим неуморно...
Вярвам в тебе, мой беден народ!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]