Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МОЕТО РОДНО СЕЛО

 

 

Моето родно село е далече.
Там, под огромното ведро чело,
ведро чело на балкана - изсечен
в синьо небе. - Мойто родно село!

 

Долу във пролома волна река
мие брега - и гори, и поляни.
Долу във пролома волна река
тихо протича във слънце обляна.

 

Моето родно село е далече...
Вечер бездомна, огромна луна
слиза без шум зад баира изпречен.
В къщите черни тече тишина.

 

Моето родно село е далече...
Днеска защо ли го спомням с тъга?
Малко ли, малко ли стихнали вечери
мокри очи не притварях - от глад?...

 

Мое печално, далечно село!
Бедно село, о, кога ще те зърна,
светло под ведрото, горско чело,
светло - от радост спокойна обгърнато?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]