Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НОЩИ

 

 

I

 

Нощем гледат над мене огромните, голи стени.
Нощем слушам - в стъклата
                                        как вятърът тежко звъни.

 

Няма никой при мен. Само лампите ледени вън -
пращат своите сенки в очите ми
                                                с тъмните сънища.

 

...Тия нощи дълбоки огромни запалени пещи.
Тия нощи навън, със печалните, алени свещи.

 

- Няма никой при мен. И струи, и тежи самота.
Ах, очите ми - с тръните сънни забити. Стените!
                                                                                Нощта!

 

Кой държи над главата ми светлата,
                                                            остра секира?...
Кой притяга телото ми с девет
                                                       остри сиджира?...

 

Нощем виснят над мене огромните голи стени.
Нощем чакам да грейне денят и със златните звънци
                                                                 да прозвъни...

 

 

 

II

 

По стъклата изграят на слънцето светли петна.
Няма вече нощта. Няма ледната, черна стена.

 

Във очите ми - нежните, весели утрини светят.
Пролетта на потоци дълбоки шуми
                                                     във сърцето ми.

 

Ведрина и лъчи. И поглеждам навън през стъклата.
В разцъфтелите вейки играе зеленият вятър.

 

Над града синьо слънце се къпе спокойно
                                                            в простора.
И край светлите къщи вървят във мълчание
                                                                             хората.

 

Те са бледни и бързат.
                                            (Ах, синята пролетна свежест!)
Но в очите им греят през мъката светли надежди.

 

Аз съм пак между тях. Аз съм пак между тях
                                                            и със тях. -
Няма вече стената над мен. Няма вече сънят
                                                                    и нощта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]