Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Пътувах нощем под един чадър
към хаотично, мораво небе.
Едно старинно, каменно кубе
мълчеше като птица под дъжда.

 

Аз слушах как големите дървета
във тишината пиеха вода.
И тихо в тъмнината на нощта
пълзяха бавни капки по ръцете ми.

 

Проклинах гарите, които светят
далеч от къщите на селото...
Пътеките ругаех и дърветата,
изпредени като къдели...

 

И исках да заплача в храстите
и да потъна в тъмната вода,
да се изгубя без следа
в шумящия и безпределен хаос.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]