***

Пътувах нощем под един чадър
към хаотично, мораво небе.
Едно старинно, каменно кубе
мълчеше като птица под дъжда.

Аз слушах как големите дървета
във тишината пиеха вода.
И тихо в тъмнината на нощта
пълзяха бавни капки по ръцете ми.

Проклинах гарите, които светят
далеч от къщите на селото...
Пътеките ругаех и дърветата,
изпредени като къдели...

И исках да заплача в храстите
и да потъна в тъмната вода,
да се изгубя без следа
в шумящия и безпределен хаос.

върни се | съдържание | продължи