ВОЙНСТВЕНИЯТ ВЕК

         Това беше отдавна, разбира се. Облаците изглеждаха неподвижни и големи. Между тях се показваше небето, хубаво и спокойно-синьо. Аз съзерцавах.
         Тогава нямаше войната, сегашните страхове. Не подозирахме лошото покачване на цените, оскъдицата. Разпределителните карти ни бяха непознати, също и пропагандите на неприятеля, полицейските часове, затъмненията.
         Тогава момичетата се разхождаха мечтателно в дългите алеи на градината. Малките кръчми стояха отворени през нощта. Аз завързвах чудни запознанства пред вратите на баровете. След това ме целуваха в тъмнината, беше хубаво.
         Диктаторе, позволете ми да спра пред вашия пиедестал, да ви се поклоня. Аз бих ви обожавал. Бих се страхувал за свръхчовека. Вие обаче заповядахте ергенските данъци, диктаторе, гимнастическите упражнения, страховете от кастрация. Нима в най-войнствения век може да се мечтае все още за господството и на красотата на духа в света?
         И все пак аз помня тъмносини крайбрежия с оранжеви отблясъци върху пясъка. Златният цвят на пелина се съчетаваше с кроткия блясък на усмивките. Ние бяхме сами, нали, мой приятелю? Ние разговаряхме за старите поети и за Сафо, за съвременните пороци, по-стари от световните цивилизации, за човешкото несъвършенство.
         Аз четях Метерлинк и отдавах почит на старите жени, които се усмихваха. Децата се учудваха на куците момичета. Аз се радвах на залеза, търсех смисъла на живота в нашите ежедневия, одухотворявайки ги. Но то беше отдавна, разбира се.
         Сега аз трябва да повярвам в силата. Светът не е толкова добър, за да бъде красотата негово спасение.
         Ето войнствения век. Народите, които се изправят един срещу друг, воюващи, в очакване на победа.
         Най-силните и най-великодушните мъже обаче ще създадат в бъдещето истинския мир. Намерете тези богове.

върни се | съдържание | продължи