ЗА РОДИНАТА

Отдавна, откакто прогледнах
за света, за небето, за хората -
твойто име обикнах и сетне
твойто минало, твойта история...

Гледах стенните, шарени карти,
сочех стари и най-стари граници.
В часове за Египет и Спарта
виждах твоите варварски ханове.

Ти израсна сама на Балканите
и народа ти нямаше минало.
Тука някога Рим бе преминал
и повяхваше вече Византия.

И сега ние помним Орфей -
паметта ни погълна епохи.
Аполон като чуден трофей
от земята прастара изровихме.

И намерихме конското знаме
под колоните елински прашни...
Тази странна история наша
е съдба на народа ми пламенен.

В тишината на есенен заник
твойто име звучи като песен...
А децата го сричат унесено
и блести като щит обичта ни.

върни се | съдържание | продължи