Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЗА РОДИНАТА

 

 

Отдавна, откакто прогледнах
за света, за небето, за хората -
твойто име обикнах и сетне
твойто минало, твойта история...

 

Гледах стенните, шарени карти,
сочех стари и най-стари граници.
В часове за Египет и Спарта
виждах твоите варварски ханове.

 

Ти израсна сама на Балканите
и народа ти нямаше минало.
Тука някога Рим бе преминал
и повяхваше вече Византия.

 

И сега ние помним Орфей -
паметта ни погълна епохи.
Аполон като чуден трофей
от земята прастара изровихме.

 

И намерихме конското знаме
под колоните елински прашни...
Тази странна история наша
е съдба на народа ми пламенен.

 

В тишината на есенен заник
твойто име звучи като песен...
А децата го сричат унесено
и блести като щит обичта ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]