Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЧУДОВИЩЕ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Чудовище си ти, чудовищно дете
    на престъплението и позора,
    но дебном тебе са родили те,
    далеко и на сатана от взора:
    родили гнъс и срам! При твоя вид
    тях ужас ги превръща в камен зид.

 

Чудовище за гнъс, обзидано в тъми,
    притиснало гърдите на земята:
    земята те безчувствена кърми
    с дванайсетте отрови на змията.
    И ти растеш, но не старееш ти:
    далеч над тебе времето лети.

 

Чудовище за срам, безименно... И вход,
    и път и вход към тебе дали има,
    загадка е под тоя небосвод,
    нито загатната, нито решима.
    Не виждаш лъч, не чуеш звук отвън,
    и пак за тях копнееш в тежък сън.

 

Чудовище си ти, но колко бих желал
    при тебе да проникна в тъмнината,
    и как сърдечно бих те приласкал,
    о жива плът и дух на самотата!
    И как блажено ще гориш тогаз,
    и как се бих при тебе стоплил аз!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]