Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕДНА ДУМА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Добро и зло, началото и края -
събрал ги бих в една-едничка дума.
Език не ще я никога издума...
Че аз, о моя скръб, че аз я зная
без слогове, без звук.

 

               Да, тя е тук,
под моето чело: тревожно сладка,
безкрайно дълга и безмерно кратка,
и тъмнина и плам.

 

               Не, тя е там,
на голата стена: звездица снета
от ясното небе, да грей в несрета
по тъмната земя.

 

               Като зъмя
тя огнена пронизва тъмнината
и свети между мене и стената,
по-жива всеки миг.

 

               Уви, с език
човек не ще я никога издума,
свещената и все проклета дума...
И хреснал бих чело в стената: първи,
но първи аз ли бих я писал с кърви?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]