Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЕМОН

 

Пейо Яворов

 

 

 

Аз съм вихър и мъгла,
     владея царство без предел:
     че имам орлови крила
и ноктете на орел.
Аз съм вихър и мъгла:
     не зная време, нито цел
     в размах, пориви и стремеж.
Аз съм зной и скреж.

 

А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.

 

Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...

 

Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.

 

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.

 

     Аз имам орлови нокте:
     и жар и лед - това са те
в ярка острота.
     Далеко... и високо... там,
     където аз живея сам,
     другарка в будна самота,
     ти в пламък ще се вледениш,
     под кървав студ ще изгориш.

 

Че с ноктете на орел,
     пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
     Далеко от света, високо над прахът,
     в призвездния предел, -
зрение и слух -
     ще бъде в огън тая плът,
     а лед ще бъде твоя дух!

 

     И горко ще ридаеш ти,
     ще прокълнеш рождения си час:
     земята и небето ще кънти
     от твоя стон, от твоя глас,

 

     Тогаз ще дойде и часът
     за нашия задружен път:
     на моето безумие часът,
     за твоето блаженство кратък път!

 

     И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
     и както бурята премята
     заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
     между небето и земята.

 

     Онуй, което чакам сам,
     най-щедро тебе ще го дам:
     в пиянство, в шемет над света
     блаженството велико на смъртта..

 

     И ще размахам пак крила
     без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
     с нокте на хищник - зной и скреж...
     И ще размахам пак крила,
     понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
     за тебе споменът един.

 

     Напразно, плаха гълъбица,
     напразно се боиш от мен.
     Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
                    с орел орлица...
     И благослови тоя ден!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]