Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

САМОТА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Когато майска нощ покрие тъжно
с косите си разпуснати земята,
и понесат зефири ароматни
въздишките потайни на цветята,
и сълзи като милион брилянти
избликнат и поръсят небосвода -
тогаз
как дивно се възраждам аз
сред майката природа!

 

Тогаз и в моите гърди заглъхва
шумът на дневни суети;
тогаз и в моите гърди въздишат
безименници рой мечти;
и в моите гърди избликват сълзи,
топи се грейнала душа:
щастлива,
душата ми копнееща се слива
с великата копнееща душа
на майката природа...

 

И чезна аз в копнението вечно
на мисълта сред тайната дълбока,
и чезна аз в копнението свято
на тайната сред мисълта висока,
и падам на колени и подигам
отслабнали ръце към небосвода:
смирен,
духът се моли, възроден
сред майката природа!

 

Тогаз духът в смирение разбира
тъмата в толкоз светлина;
тогаз духът в смирение постига
зарята в толкоз тъмнина; -
и аз горя сред пламъците нежни
на вечната душа - и мра:
унесен,
аз тихо глъхна, като тиха песен -
в прохладна сладост на гърдите мра
на майката природа...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]