Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

I. ТИХ ВЕТРЕЦ ВЕЕ, ГРЕЙ ЛУНАТА...

 

Пейо Яворов

 

 

 

Тих ветрец вее, грей луната,
полята - дремнали - мълчат;
пръхтят конете и колата
влекат напред по прашний път.

 

Пред мене скоро в полумрака
изпъкна ще заспалий град,
де майка бди сега и чака
сина си мил - скиталец млад...

 

И - знам - сърцето й с тревога
изпълнят майчини мечти
и - знам - за мене тя към бога
молитва тихичко шепти.

 

През сълзи радостни да зърне
син весел, бодър и щастлив
очаква тя... но ще прегърне
мен, божичко, - едвамка жив...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]