Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

II. ТОВА СА ТЕ! - РАЗСТЛАНИ В ТИШИНАТА...

 

Пейо Яворов

 

 

 

Това са те! - разстлани в ширината,
равни - родните поля;
познах ги аз - сребрени от луната,
спят под нощната мъгла.

 

И дървеса, край пътя наредени,
мълком киват ми поред,
листцата им, едвамка разлюлени,
своя шепнат ми привет.

 

Полекичка полъхва ми в лицето
лекия зефир крилат,
и пращат ми цветята от полето
с него сладък аромат.

 

Но всичко туй, що някога тъй мило
бе за мен, уви! - сега
не движи веч сърцето ми унило,
по-ледено от тъга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]