Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

III. НАЙ-ПОСЛЕ ПАК Я СРЕЩНАХ...

 

Пейо Яворов

 

 

 

Най-после пак я срещнах, след толкова години
видях я пак,
но в погледа и хладен напразно поглед впивах -
напразно нещо дирех... в непроницаем мрак.

 

И аз останах хладен; и аз си бях спокоен
кога в гърди -
като в светиня скъпа - все нейний образ носех
и верен й останах в сполуки и беди...

 

По-друга аз я знаех, кога животът още
не бе успял
душата й да грабне... Тогаз тя беше ангел
случайно на земята от рая прилетял...

 

Къде е оня поглед открит и лъчезарен,
къде го веч?
А благата усмивка - всегда привет дишаща
и кратката оная кат песен сладка реч?...

 

Светът ще я похвали - за него тя е днеска!
Ала за мен -
за мене тя е вече изгубена навеки,
за мене тя е в гроба - в дълбокий гроб студен...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]