Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ТУК ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХ НЕБЕТО...

 

Пейо Яворов

 

 

 

Тук първи път видях небето,
и щастието, и теглото -
узнах ги тука първи път
при майка мила, в бащин кът,

 

Все тук животът ми подсказа
що значи обич и омраза -
и ази своите мечти
възнесох в дивни висоти...

 

Но - злобна мащеха - съдбата
търпи ли радост на земята? -
Ох, тя в един злокобен ден
изля яда си върху мен!

 

В тревоги, в бури и примежди -
с години хранени надежди,
що няма да се върнат веч,
изгубих по света далеч.

 

Завърнах се, но, правий боже,
напразно вярвах, че ще може
тук нещо да ме оживи.
Какво ли?... Нищичко - уви!

 

От всички, що съм с плач оставил
забравен... нищо не забравил от
миналото - сам, унил,
тук бродя всякому немил.

 

Самотност черна ще ме смаже...
Кой братска дума ще ми каже?
Зовя с протегнати ръце -
отклик - от ничие сърце...

 

И ти, о бащино огнище,
на моя рай си пелелище:
от миналите светли дни
в теб имам спомени едни...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]