КЪМ МОРЕТО

Пейо Яворов

Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.

И ето те сега при мене -
тревожно, бурно в тоя час!
Настръхнал, в трескаво вълнене,
аз слушам страшния ти глас.

Бучиш и пееш дива песен
с неземна някаква си страст;
а в клокота ти адски, бесен
личи страхотната ти власт.

Обгръщам с поглед далнините:
безкрайно си, - води, води!...
Пенливи, къдрави вълните
гъмжат по твоите гърди.

И вслушвам се в гърди с тревога
и взирам се аз поразен,
и да поема дъх не мога
пред тоз свят чудни - нов за мен.

Таинственост неизяснима,
величие и грозота,
и горда мощ непостижима,
и мрачна, дива самота!

Море, - сърдито, отразило
заоблачени висоти, -
море, що с теб се би сравнило
по демонични красоти!

върни се | съдържание | продължи