ЧАСОВНИК

Пейо Яворов

Тик-так! Тик-так! - И редно минута след минута,
като след капка капки, се слива с вечността;
крила над мене маха - невидима, нечута -
и жар-чело прохлажда замислена смъртта.

И миналото цяло възкръсва пред мене
с тревогите си бурни, сполуки и беди;
но всичко ми е чуждо. Внимавам без вълнение,
що памет раздразнена ми в тоя час реди.

върни се | съдържание | продължи