МИНУВА НОЩ

Пейо Яворов

Минува полунощ. Луната
блести усмихната, лъчиста.
и на прозорци на стъклата
акацията гъстолиста
хвърля сянка треперлива,
сянка чудна, сякаш жива.

А в стаичката полутъмна
се млада двойка спотаява...
И ту въздишка с огън пълна,
ту шепот тих се там раздава,
ту целувчица крилата
хвръкне, стресне тишината.

Невидим - Хименей е тамка
с венец от рози под ръката...
Напред се наклонил едвамка,
и пръст притиснал на устата -
кроткий бог подслушва тайно
що там шепнат безпрестайно.

Напразно, - нищо той не схваща!
И - в неизказана досада -
глава намръщено поклаща
замисля се... Венецът пада -
ала той го не прибира
с яд се само в двойка взира...

върни се | съдържание | продължи