Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СИЗИФ

 

Пейо Яворов

 

 

 

По случай известното, настанало напоследък у нас народно вълнение.

 

 

Внимание, безгрижни! О, глупави деца,
барут с главня гореща без страх недейте рови!
Защо... гръм ще спука изплашени сърца
и пламък ще ви лъхне, и дим ще ви изтрови...

 

Най-здравата верига Вулкан да изкове,
свържете великана и - пак го не дразнете:
повий ли той - разсърден - стомана-членове,
верига ще се найде на нас по вратовете.

 

До кост засегна ножът и - ето страшен рев!
Народ от болка пъшка - не морски шум сте чули..
А страшни са устата на зиналия гнев -
тях планини олово не може ги затули...

 

Народ - Сизиф! И той осъден да страдай
в подземието мрачно на слепота духовна
и да търкаля камък - страдание без край -
огромен, тежък камък, по урвата световна.

 

И пот и кръв облива измъчено тело
и клетникът полека към върха приближава,
а там почивка сладка... Но камък - вечно зло
от адски сили тласкан, назад се провалява.

 

Тъй вечно продължава.
Жестоки богове,
днес малко ли титанът - наказан - в мъки тъне?
Защо на пътя негов ви злобата зове
да стелете там още и кремъци, и тръне?

 

А може би да щете - отчаен - мъченик
под камъка падающ главата си да сложи -
премазан - да замлъкне? Че от всегдашен вик,
от стон, от грохот вечен сънят ви се тревожи?

 

Пазете се! И вижте... Не знаете ли страх?
Сизиф скала подига? - Къде ли ще помери?
И, ако той я метне, Олимп ще рухне в прах,
от тътен чак небето над нас ще затрепери...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]