Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МЕСАЛИНА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Нощта се вие, прелестница властна,
върху гигантските плещи на Рим,
прегърнала го знойно сладострастна,
като любовница мъжа любим.
Премрежени са небесата сини,
лети звезда отронена в захлас,
благоухаят дремнали градини,
задъхан глъхне сребротъмен час.

 

Извърнала мъчително десница
навън, към оживелите тела
на статуите - младата царица,
сама в леглото си, ридай: „Ела...

 

Ела, подобие на Херкулеса,
аз чакам в шеметния водовърт
на страстите: ръцете ти къде са
прегръдка болносладостна до смърт!
Вземи я, прелъстителната хапка,
копнее плът за челюстта на лъв;
изпий я - усладителната капка
    на бликнала в притома кръв.

 

Ела... Бъди подобен на Париса:
съдбата ненапразно твоя лик
тъй явственен в душата ми изписа,
да буди на безумието вик.
Аз искам, жадна като сред пустиня,
припаднала на каменни гърди,
да прося ласка: влюбена робиня -
    отвъд света ме отведи.

 

Ела... Вести се равен на Орфея
с молитвен шепот в здрачна самота,
от ревност и възторг да онемея
пред светостта на твоята мечта.
На стръвен жад безсънната ехидна
заспала би тогаз и нежен срам,
незаглушена роза в плът безстидна,
    ще цъфне с ароматен плам...“

 

И в пламенно безумие десница
извърнала към голите тела
на статуите - алчната царица,
сама в легло, ридаеше: Ела!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]