МИНЗУХАР

Пейо Яворов

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка
      на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
      към небето.

На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
      росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
      майка драга!

А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
      цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
      подранило?

Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
      на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
      в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
      и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
      горки вопли.

върни се | съдържание | продължи